САЛТАМÀРКА ж. Връхна дреха с дължина до кръста и с дълги ръкави, обикн. украсена с гайтани и подплатена или обшита с кожи, която се е носела у нас в миналото; контош. Тя беше облечена по обичая на Стремска долина: с дългопол сукман, сукнена къса салтамарка с червени, като огън, лисичи кожи. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 206. Той е типичен планинец в народна носия: тъмнокафяви потури, салтамарка с черни гайтани и малки жълти телени копчета. З. Сребров, Избр. разк., 182. Вратата пак се отвори, влезе около петдесетгодишен мъж с дълга до под коленете антерия, с подплатена с кожа чохена салтамарка. Д. Талев, ГЧ, 60. Няколко момиченца се хвърляха в очи с тъмнокафявото си дебърско рухо. Те бяха важни, малко оперени в своите салтамарки от домашен шаяк. Д. Спространов, С, 25.
– От ит. saltambarca през тур. saltamarka.