САЛТАНÀТ м. 1. Обикн. мн. Разг. Проява с ритуален или друг характер, с която се показва, подчертава тържествеността на някакво събитие или му се придава блясък, великолепие, пищност. „Паница обичаше салтанатите. Той влезе в София, последван с голям тропот от една орда конници.“ С. Радев, ПЛИ, 82. На другата сутрин Параскева и Ана получили в дома си шише шербет – според стария мюсюлмански обичай при раждане на момче. Да се бе родило момиче, би се минало без такива салтанати. Хр. Бръзицов, НЦ, 84. Султан Мехмед Решад посети Солун и Македония. За пръв път султанът правеше това посещение. Салтанатът в Солун при посещението беше голям. Б. Янишлиев, ГД, 44. В Пашмаклъ пристигнали, с голям салтанат, един висш турски чиновник и 80 – 100 сеймене. В. Дечев, МЧ I, 93.
2. Само ед. Остар. Богатство, великолепие (обикн. в облекло, накити), разкош, пищност; каяфет. – Няма да стигне до нас златото и среброто. И на княза му трябва. Обича той салтаната. Дай му хубави дрехи да носи и да се кичи с дрънкалки по гърдите. В. Геновска, СГ, 450. Гледаш го парцалив, дрипав си иде, а иди у Лясковец на Великден, че да видиш салтанат, наниз и сербезлик. Ц. Гинчев, ГК, 237-238. В Турско салтанатът се мери с жребците, всеки бърза да купи и храни повече коне. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 69. Те [жените], като имат пари, дават ги за лукса, за премени, за салтанат. Г, 1863, бр. 1, 4. Гърците ги съсипва салтанатът, а българите инатът. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 108.
◊ Продавам салтанат (салтанати). Остар. 1. Представям се, показвам се като богат, заможен, като нося скъпо облекло, харча много и др. Той ще стои сега там, ще черпи, ще плиска вино връз гривите на конете. Да го видят всички, да кажат: бре, какви коне, каква каруца! Туй му дай ти нему – салтанат да продава. Й. Йовков, Б, 116. 2. Върша нещо предизвикателно, показно, за да се представя пред другите като много смел, силен, като герой. Юначният дядо Филю окуражава бойците си. „Който се страхува, да си върви – им казва той, – който още е мъж, да върви след мене. Ние не сме излезли да продаваме салтанати, а да мрем за правото и свободата си.“ К. Косев и др., ИАВ, 389.
– От араб. през тур. saltanat.