САЛТАНАТЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. 1. Който е разкошен, великолепен, показва богатство, салтанат (във 2 знач.). В неделен ден пловдивските кокони и чорбаджийки с дълги самурени палта, със салтанатлии ризи и нагръдници пъплят по улиците на Стария град. К. Странджев, ЖБ, 89-90. – Тези, владиките им де, са фрашкани със злато. Виж му само салтанатлията каруца с меките яйове и ще разбереш, че златна кокошка е паднала в ръцете ни. Ц. Родев, ИСД, 364. Трябва да призная, че и на мене не ми се стоеше повече в Казанлък: хубав град наистина, добре се хапва и пийва, салтанатлия град, но все пак дълбока провинция. П. Незнакомов, ЧД, 184. Гостите бяха разположени в шест стаи, старите бееве и мюфтията с шаха – в първата, най-салтанатлията стая. Тр, 1890, кн. 3, 265.
2. За човек – който се облича богато, показва с облеклото или поведението си своята заможност и значимост. Турците не следели големия пловдивски търговец. Салтанатлия човек, пък и богат, умен, съобразителен. К. Динков, Х, 106. Добре, ама бай Анастас да вземе и да си забрави големия портфейл. А той беше салтанатлия човек, обичаше да черпи и да плаща със суха пара, нямаше навик да прави вересии. П. Незнакомов, ЧД, 147.
3. Който се извършва със салтанати (в 1 знач.), тържествено. Тая сватба била особено салтанатлия; гърмежите били до такава степен многочислени, щото хората помислили, че градът се зема с пристъп. Когато сватбата влязла в градът, то и малко, и голямо излязло да позяпа и да се почуди на това тържество. Хр. Ботев, Събр. съч. III, 13. Колкото тия владишки походи биваха по-салтанатлии (тържествени), толкоз повече простите селяни с чест и слава ги посрещаха. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 566.
4. Като нареч. Богато, пищно (във 2 знач.). През 1866 [Бенковски] е вече влиятелен абаджия, който купува от най-хубавите коне и оръжия и се носи по-салтанатлия от останалите. Ил. Тодев и др., ККБ, 36. Той разказва за Димитра Калъчлията, че много салтанатлия ходел. З. Стоянов, ЗБВ I, 48.
5. Като нареч. Тържествено. Чули се песни, провиквания и гърмежи. Отрядът идел, и то много салтанатлия. Най-напред вървели с усилен ход пет млади конника, от които един яздил шарен кон. В. Дечев, МЧ I, 161. След прочитане на присъдата турците запитали Дюстабанова къде желае да бъде тя изпълнена – в Търново ли, или в Габрово. На това той отговорил хладнокръвно: „По-добре тука, в Търново, защото като по-голям град ще бъде по-салтанатлия“. П. Цончев, ИСМГ, 728. Султана много по-салтанатлия го приели в Лондон. Пр, 2011, кн. 2, 82. – Ами, туйнаке... наместо Ганю Балкански не е ли по-салтанатлия да турим „господин Ганю“ и прочее? Да види княза, че не сме някоя долня работа хора, а? Ал. Константинов, БГ, 102-103.
– От тур. saltanatlı.