САЛФЀТКА ж. Специално изработено парче плат или къс хартия, обикн. с квадратна форма, което се използва при хранене за предпазване на дрехите от изцапване и за избърсване на устните и ръцете. Масата беше подредена с вкус. Освен съдовете от скъп порцелан и снежнобелите салфетки с някакви вензели на края бяха поставени в старинни свещници дебели свещи. Л. Станев, ПХ, 132. Бобев беше поканен да остане на вечеря. Той седна на почетното място на масата, с привичен жест подбоде салфетката в отвора на жилетката си и пристъпи към яденето бавно, но методично. Ем. Манов, ДСР, 269. Тя остави таблата на по-близката маса и започна пред всекиго да поставя по една салфетка и прибори. А. Гуляшки, ДМХ, 42. Салфетката, която трябва да бъде в тон с покривката, се поставя сгъната на каре или плик върху чинията. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 237. Книжна салфетка. Ленена салфетка.
– От ит. salvietta и рус. салфетка.