СÀЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от сал (в 1, 2 и 3 знач.). Гусков тичаше и вече си правеше сметка как ще е по-добре – да си скове салче или да открадне някоя лодка, за да се прехвърли на острова. А. Цонева, ЗРЛ, 96. Като минаваше покрай езерото, в което всякога имаше по десетина жени, които си перяха и бухаха ризите и си приказваха, княз Андрей забеляза, че няма никой сега и отвързаното салче, което бе заляно до половината с вода, плуваше всред езерото. М. Маджаров, ВМ (превод), 676.


Източник: Речник на българския език (онлайн)