САЛЮТÀЦИЯ ж. Остар. Книж. Поздравяване, отдаване на почест със салют (в 1 знач.); салютиране. На 6 януарий 1879 г., на Богоявление, батареята беше извадена, за пръв път, на парад по случай Великия водосвет. Това беше цяло събитие за видинчани, а особено когато батареята произведе салютация. Всички бяха във възторг. П. Ценов, ЧГС, 9. След молебена в чест на тържеството стана топовна салютация, парад и дефилиране на войската. Плов., 1891, бр. 19, 2.
– Фр. salutation.