САЛЮТЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Отдавам почест чрез салют (в 1 знач.). 101 оръдейни залпа, дадени от българската дружина, построена на брега при Галата, дадоха знак за приближаването на княжеския кораб, който салютира също с оръдейни изстрели. П. Горбанов, ДБ (превод), 219. Докато се отдалечавахме бавно от кея, хиляди любопитни, насъбрали се около пристанището, протягаха шии да видят за последен път корабчето ни. Докато изпращачите ни аплодираха от брега, корабите, закотвени в пристанището, ни салютираха със знамената си, а параходите свиреха със сирените си. Б. Миндов, СПКВ (превод), 159. Две батареи салютираха, според обичая, с известно число изстрели княжеския флаг, издигнат на военния параход „Константин“. ВОбВ, 1932, бр. 287-288, 8. салютирам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)