СÀМ-ТÀМ нареч. Остар. и диал. 1. На някои места, не навсякъде; тук-там. От дяда си е слушал още за него [имането], пък и не един селянин в полунощи срещу Благовец е виждал сам-там по върховете из клисурата да играй огън. П. Тодоров, И I, 121. Една подир друга звездици в превара / изскачат сам-там в небесата. К. Христов, Кр, 14. Първите петли пропяха, сам-там ся чуваха кучешки лаяния. Ил. Блъсков, ИС, 18. При четенето на тая книга сам-там ми се срещнаха някои малки грешки, забележих и няколко пропуснати неща – mue недостатъци обаче са естествени в такъв труд. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 226.
2. Малко, отчасти, ненапълно. Той [Стефан] можеше да говори, да чете и пише по гръцки, а дори и да чете и разбира сам-там по елински. Д. Немиров, Б, 39.
3. От време на време; сегиз-тогиз. Когато се напие съвсем и забрави всичко, кара само: тантинини-тантунуну-тан-ти-неее… и сам-там допира лък до струните. Чудомир, Избр. пр, 17.