САМ, самà, самò, мн. самѝ, вин. (остар.) сàмаго (само като местоим. за лица от м.р.), дат. (остар.) сàмому (само като местоим. за лица от м.р.), прил. 1. Нечленувано. Често при гл. съм, оставам и др. в 3 л. ед. Който не е придружаван от друг, около когото няма друг. Дядо Маринко е сам на мегданя, все тъй блед и неподвижен, с открита глава. Й. Йовков, Разк. І, 108. Децата са сами вкъщи, ще направят някоя пакост. К. Петканов, МЗК, 5. – Ти върви сам, господин старши, моят път е на друга страна! Елин Пелин, Съч. І, 219. – Сама ли жънеш, юбава Дино? / – Азе си жъна с двоица братя. Нар. пес., СбВСт, 256. Сам съм, други няма. Δ Той ходеше на риба винаги сам.
2. Нечленувано. Често при гл. съм, оставам и др. в 3 л. ед. Който живее без близки, при когото няма друг; самичък. – Бабо Луко, и тази ли зима остана сама? – Че кой да е при мен, Тинке? Всеки си гледа работата, къщата, децата. А. Каменова, XГ, 160. Тя ще остане сама. Сама – без син, без снаха, без внуче. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 296. И така живота ще премина / ненаситена, ненаживяна. / А кога умра сама, в чужбина, / кукувица бродница ще стана. Е. Багряна, ВС, 33. Чумата в дворите влезе / и ми дворите опусти – / сама съм, синко, остала. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 54.
3. Обикн. с гл. чувствам се. Самотен. Той се чувстваше сам, чужденец. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 184. Винаги посред шума и мнозинството съм се чувствал по-сам отдето и да било другаде. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 225. Децата предизвикваха умиление сред публиката. Плахият Иван Карасулиев търсеше с очи майка си, но не я видя. Той се плашеше и от полицаите, и от военната музика, и от тълпата. Чувстваше се сам и изоставен от всички. Св. Бъчварова, ЗП III, 182.
4. Който прави нещо без чужда помощ, със свои сили. Стрина Венковица отдавна се навикнала сама да му дири колая и да намира как да посреща къщния масраф. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 169. Габровският баш чаушин имаше добро и милостиво сърце. Като видя новопристигналия важен затворник, той се съжали над това момче с восъчно лице, което едва се държеше на краката си, заръча да снемат веригите от слабите му китки, сам подреди одъра и помогна да изтегнат изгарящото в треска тяло. Ф. Попова-Мутафова, ВС, 313-314. През XVIII – XIX век лазовете са в оживени търговски връзки със Сливен. Идвайки в Сливен, те правят своите поръчки и сами организират производството на необходимото количество аби и шаяци. Ив. Русев, ФМ, 45-46. Марко кове коня у заграда. / Сам го кове, сам копито държи. Нар. пес., СбНУ ХLІV, 28. Тя сама ще подготви тържеството. // Който прави нещо доброволно, по собствена воля или собствено желание. Изведнъж се разпространи тревожен слух: Русия сама предложила да посредничи за изглаждане споровете между българската църква и патриаршията. Ст. Дичев, ЗС II, 268. Цялата работа по набавянето на материали за списанието е лежала изключително на неговите плещи, понеже малцина сътрудници се сещали сами да изпратят нещо сносно. М. Арнаудов, БКД, 42. Егла съветва Амина да се освободи от любовната тирания на Еридон, но понеже приятелката ѝ не намира нужните сили за това, Егла сама решава да ѝ помогне. К. Гълъбов, ГБР, 17. Стрелецът сам се предаде на властите.
5. За машина, уред, предмет и др. – който извършва някакво движение или действие, прави нещо без въздействие отвън. По-ниската скорост ще улесни спирането и ще ни даде възможност за по-добро управление на автомобила в завоя, където естествено не увеличаваме газта – след освобождаване на спирачките автомобилът сам се засилва. Н. Николов, МУА (превод), 127. Същото ний виждаме в картонажното производство. Вместо разрязване, което изисква силни пръсти, машината сама изрязва формите, лепи, съединява отделните части, така че за ръчна работа почти нищо не остава. Г. Бакалов, ЖВ (превод), 266-267. А чудесната шейна се обръща сама. Без някой да я тегли, тя тръгва нагоре по стръмнината. К. Константинов, ПТ 1933, 49. Круша кога узрее, сама пада. Послов., СбНУ ХХV, 28.
6. Като местоим. Членувано и (остар.) нечленувано. За посочване, изтъкване, подчертаване на абсолютния характер, пълната достоверност на означеното със съществителното; истински. Всеки младеж мисли, че носи на раменете си щастието и той е, който има право да го раздава. Според него – да раздаваш, значи да си самата справедливост. К. Петканов, В, 175. Тъкачев, който не очакваше такава среща, разпери ръце, обзет от паника, и парливи тръпки заляха цялото му тяло. Косата му настръхна, като че беше попаднал в самия ад. Г. Караславов, ОХ, 124. Струма извира от самия център на Витоша. П. Делирадев, В, 115. На сами ден Св. Никола, 1843 г., кожуфарският еснаф от Татар Пазарджик, като беше дошел да се весели, нападна са от 15 – 20 души турци. З. Стоянов, ЗБВ I, 369-370.
7. Като местоим. Членувано и (остар. и диал.) нечленувано. Пред същ. или лич. местоим., означаващи субект на действие – за посочване, изтъкване, подчертаване на означения субект. Монахът [Савонарола] ратува за реформа на религиозните ордени и на църквата изобщо, обвинява самия папа Александър VI в „търгашество, еретизъм и безверие“. М. Бичев, АНВ, 9. Българите, изплашени от мълвата за могъщата войска и от присъствието на самия император, спрели нападенията си и се скрили в едно удобно за отбрана място, наречено Онгъл. К. Телбизов, ИБ (превод), 45. Самото пътуване до манастира е истинско удоволствие. Ст. Михайлов, БС, 213. У Недини слънце грее, / върбо ле, върбо, върбице! / То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212. Самата тя като свидетел разказа с подробности какво се бе случило. ● Самост. Вместо лич. местоим. Сега си нямаш орисница, сама ще си бъдеш орисница. Й. Радичков, СК, 68. Не прашай за лудо, самò ке се каже. Послов., СбНУ ХХІХ, 227. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.
8. Като местоим. Членувано и (остар. и диал.) съкр. сам, сами. След предл. до, на, пред и др. и със същ. или местоим. За подчертаване на непосредствената близост на разположението, местонахождението на нещо или някого. – Ниагара е пред мен! Ние се намираме пред самата кипяща пропаст, където връхлитат водните маси от двата ръкава. Г. Белев, КВА, 118-119. До сам одъра, върху ниска масичка, личеха паче перо и дебели подвързани книги. Ст. Загорчинов, ДП, 198. В края на пазарището керванджии и дребни търговци пояха конете и камилите си. До сами тях в сянката на кедровото дърво седяха скитниците. Й. Попов, БНО, 33. Аз бях близо до хижата, намираща се под самата пещера. БТ, 1926, кн. 4, 56. Те гледат: под сам планината в полето / извиват се стълбове дим към небето / и пламъци вятър люлей. К. Христов, ВС, 49.
◊ На сама глава. Разг. Самостоятелно, без да се вслушвам в чуждо мнение или без чужда помощ. – На сама глава, думам, го убих – каза Догана и очите му почнаха да губят влагата си. – Да не съдите синовете ми. И. Петров, МВ, 109. Много са случаите, когато болните на сама глава вземат йод, и то дълго време. ПрЛ, 1934, кн. 1, 12. Оставям / оставя пияния сам да падне. Диал. Постъпвам така, че работата сама да се изясни. Най-сетне се намесиха някои от артистите и други театрални дейци, които и го [Славейков] посъветваха да изостави този остър начин на борба, като се въоръжи с малко търпение и да види първите опити на операта. Пенчо Славейков се убеди и остави пияния сам да падне. И работите тръгнаха по своя път. ГНТИВ, 2010, 32. От само себе си и (остар.) по само себе си. 1. Без външна намеса, без чуждо въздействие, влияние. Докато се наместяше в каруцата, хармониката му издаде от само себе си няколко звука. Й. Йовков, АМГ, 56. Той никога не бързаше да говори и сякаш изчакваше онзи миг, в който събеседникът му от само себе си ще се изпълни с равнодушие към предишните си мисли и тогава без спор ще се съгласи с мнението му. А. Наковски, МПП, 29. – Ти слушай каквото ти говоря. Аз много работи знам. Така от само себе си съм ги разбрал и мога да ти помогна. Елин Пелин, Съч. III, 129. Заразата за едно общо въстание, по само себе си, се пренасяше от едно място на друго. Както виждаме, робът е чакал часа или пък ония, които би го подкрепили. Д. Стамболиев, ВС, 37. 2. Обикн. в съчет. с разбира се, става ясно и др. Без да се разяснява, доказва. – Кой ти каза, че съм дошъл за Аликс? – Никой!... – безсрамно отвърна гъркът. – Това се разбира от само себе си. Друго не би могло да те накара да дойдеш... Д. Димов, Т, 508. Погледна ме с големите си умни очи със сянка на превъзходство, че я питам за прости неща, които се разбират от само себе си, и отмина. З. Сребров, Избр. разк., 221. – Прави са да се жалват хората. Трябва да проучим изтънко тази работа и да дадем заслуженото на виновниците. – Разумява се от само себе си – кимна важно кадията. Ц. Родев, Б, 479. По само себе си са разбира, че сичко до тука изказано относително живота и понятията на котленските овчари, напълно са отнася и спрямо мене. З. Стоянов, ЗБВ I, 43-44. Пия вода от самия извор. Книж. Черпя знания, ползвам се направо от източника. – Обикалям историческите места. – Пиете вода от самия извор, ако ми позволите тъй да се изразя. М. Марчевски, ТС, 58. Там пък [в Америка] тъкмо тая ревност към класическото се превърна в мания: и младо, и старо се нахвърли с жад на класичното, за да може да пие вода от самия извор. Ал. Балабанов, ССР I, 51. Под самия нос на някого. Разг. 1. Съвсем близко, в непосредствена близост. Немците тоя път не отстъпиха, окопаха се под самия нос на дружината и почнаха да жарят с автоматичното оръжие. П. Вежинов, ЗЧР, 156. Тези части от крилата имат релефни рисунки, които се сливат с цвета и микрорелефа на почвата. Даже ако наблюдавате пеперудата, докато лети, и запомните приблизително мястото, където е кацнала, приближавайки се към нея, най-често е невъзможно да я забележите, докато не излети внезапно под самия ви нос. НТМ, 1971, кн. 1, 19. 2. Неодобр. В нечие присъствие, близо до някого, без той да забележи или без да успеe да направи нещо. – А какво ще кажете за позивите? Те се появяват под самия ви нос, а вие спокойно си наблюдавате вражеските акции. Л. Райнова, КЧД (превод), 47. Сама душа. Разг. Казва се за човек, който живее без близки. Иван: – Защо не си стоя там на топло и на сигурно? Йордан: – За мене ти не бери грижа, аз съм сама душа. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 197. Дорде бе жива и баба ти Минчовица, не сещаше нито умора, нито нужда от нящо – та сега ли, като е останала сама душа, ще да ѝ дотегне работа? Т. Влайков, Съч. II, 42. Сама мома дома дошла. Диал. За неочаквана изгода, сполука. Самата невинност. Разг. Често ирон. Човек, който изглежда невинно в най-висока степен, който е образец, въплъщение на такова качество. – Да подозираш Рада? Това е възмутително! – Аз я мислех самата невинност, брате, а какво излезе? – Лъжеш се, Рада те е обичала вярно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 216. Милка е самата невинност, с поглед, в който говори кротост, примирение. М. Арнаудов, ЛК, 281. Новата ми приятелка се представяше за самата невинност, докато не се уверих, че не е така. Сам на себе си. Без грижи от страна на някой друг, само на собствените си сили. Бях оставен сам на себе си, без да има кой да ми дава съвети, да ми помага, да ме утешава, да ме окуражава и да поддържа духа ми. Бях толкова малък и безпомощен. Н. Доспевска, ДК (превод), 134. Нима трябва да се откажа от своя авторитет? Трябва ли да изоставя възмъжалия юноша сам на себе си в момент, когато той най-малко умее да се държи и прави най-големи отклонения? Д. Меламед, Избр. съч. II (превод), 361. Сам по себе си. 1. Без външна намеса. На родителите на Ян Бибиян им беше жално за него. Те мислеха да го накажат със своето престорено равнодушие, та по този начин да го вразумят, та той така, сам по себе си, да влезе в правия път. Елин Пелин, ЯБ, 23-24. Човешкият порив, тъй насъщен в живота, още нищо не решава сам по себе си в изкуството. Б. Райнов, ТП, 77. 2. По своята същност, откъм същността си. Няма значение дали човек е слаб, или силен. Само по себе си достойнството е и сила, и затвор едновременно. П. Вежинов, НБК, 390. На пръв поглед и тогава, и днес демонстрацията на студентите сама по себе си изглеждаше дръзка младежка проява. К. Константинов, ППГ, 101. Сам-сама. Разг.; Сама-самица. Диал. Гальов. Съвсем сама. Когато я назначиха в София, старата се изплаши. Мигар можеше да пусне такава мома сам-сама? В. Геновска, СГ, 39. – Като гледам младите булки как живеят с мъжете си, да си имам като хората мъж. Нощем сама-самица, с четирите стени. Сама като кукувица. Ил. Волен, ДД, 123. Сам-самичък, сам-саменичък. Разг.; Сам-самин, сам-самненичък. Диал. Гальов. Съвсем сам. Но гътнал се един ден старият дядо Радул и склопил очи. Останал Найден сам-самичък. М. Кюркчиев, ВВ, 27. Прегърби се старата, набръчка се и в стария дом, където кипеше толкова живот, остана сама-саменичка. Каниха я, молиха я да се прибере при когото обича, но тя благовидно отказа. Чудомир, Съч. II, 377. – Сега опеват, а дè беха десет години да дойдат да го [дядо Киро] видят. Оставиха го сам-самин. Г. Данаилов, КОС, 72. – Разбираш ли ти какъв живот? Остров, море, небе – ти си живееш сам-самненичък и всичко имаш и си съвсем свободен! Г. Бакалов, КМГ (превод), 84. Умножавам / умножа нещо само на (по) себе си. Мат. Вземам нещо (число, сума) еднократно, двукратно или n на брой пъти като множител. – Разбрах, професоре. Да повдигнем едно число в квадрат, то е все едно да го умножим само на себе си, така ли е? – Тъкмо това искам да кажа. Г. Томалевски, АН, 281. Числото да го вземем два пъти като множител, т.е. да умножим само на себе си. К. Кърджиев, А, 278.
САМ нареч. Диал. В съчет. с гл. в пов. Тук, насам, при мене. – Ела сам! – продължи тя [баба], като ме дърпаше подире си. – Ще ти дам една дюля! К. Калчев, ПИЖ, 24. – Елате сам, дядо Адаме и бабо Латинке, стига сте се мъчили на долния свят. А. Каралийчев, В, 20. – Ти – казва – каква си, не те ли е срам, не те ли е грях. Сега ще те убия! Дай сам гълъбите... Й. Йовков, АМГ, 67. Дядо му викна от хармана: – Момчиле, ела сам, дядовото. З. Сребров, МСП, 10.
◊ Ни сам, ни там. Диал. В неопределена посока. Напредните му живи очи се изцъклиле, гледат ни сам, ни там. Т. Влайков, Съч. II, 26. Оставам <си> / остана <си> ни сам, ни там. Диал. Изпадам в затруднение, в безизходица, безпътица. Колкото бе потребно тогава да дойда, толкова е потребно и сега да ся видим – да си турим наряд работата, та да не би да останем ни сам, ни там. АНГ І, 316. Да се случи тъкмо в това време, когато бях останал ни сам, ни там, да додат в Провадия да продават сол, още и да се видят с роднините си. Р. Блъсков, СбНУ ХVІІІ, 572. Сам и там. Остар. Тук и там, на някои места, не навсякъде. Ти доказа на светът, / че във тоя век ужасни / чувства светли и прекрасни / греят йоще сам и там. Ив. Вазов, Съч. I, 63. Като призрачни видения / бдят неподвижно там сараи и строеня; / и хора покрай тях съглеждат се едвам – / като буболечици човръкат сам и там. П. П. Славейков, ЕП I, 62-63.