САМÀКИТКА, мн. няма, ж. Едро многогодишно отровно растение от семейство лютикови с перести дълбоко нарязани листа и гроздовидни жълти или сини съцветия, което расте в планинските райони на Северното полукълбо и се използва в народната медицина; аконит, трескавиче. Aconitum. Многогодишни растения са кокичето, игликите, божурът, самакитката. Ив. Димитров, ОП, 15. Хранителните токсикози при пчелите се предизвикват от поемане на отровни части на растения. Отравяния се наблюдават след консумация на цветен прашец, събиран от някои медоносни растения като кромид лук, самакитка, лютиче и др. Д. Пиларска, ХЕВ (превод), 321. Можел да лекува всякакви болести, приготвял най-различни лекарства. За стомашни болести правел лек от цветето самакитка, горчив, но много полезен. Ал. Бурмов, Избр. пр II, 307. Пътеката лъкатуши под моравите, отсам-оттатък из тревата са накацали като леки пеперудки подрумче, карамфил, самакитка. П. Тодоров, И I, 14.
– Друга (диал.) форма: самокѝтка.