САМÀР м. 1. Вид седло от дървени дъги, обикн. подплатено с възглавнички (от слама и вълна), което се слага върху гърба на животно (магаре, кон и др.) при носене на товар или при яздене. Велко подържа кончето за юздите, докато отец Матей преметне крак връз самара, на който от двете страни висяха кожените дисаги. Д. Марковски, ДВ, 94. Те водеха с въжени поводи дребни яки кончета, завързали за самарите им от двете страни снопове дървени лопати, вили, държалета за мотики. Т. Харманджиев, КЕД, 15. Откак еничарите поеха обет да ходят пеша, неверниците не бива да се качват на кон. Ако са болни, могат да се качат на магаре и то седлото да не прилича на турско, а да бъде самар за дърва. А. Дончев, ВР, 45. Той [Васил] се държи за рогата на самара, самарът скърца, магарето пъшка в жегата. Д. Вълев, З, 113.
2. Приспособление за удобно и леко носене на тежести на гръб. Двама души с дървени самари на гърба се готвеха да товарят вагона с тухли. Г. Белев, ПЕМ, 115. Хамали с тръстикови самари на гръб като бесни тичаха и разтоварваха една мауна. Д. Спространов, ОП, 202. Минаваха носачи с кожени самари, натрупани с тежка стока. Ст. Мокрев, ЗИ, 88. Параходчето долепя страна до кея, хвърлят дървения мост и веднага с тропот и врява се заточват носачи с големи сламени самари на гърбовете, натоварени с железа. П. Делирадев, БГХ, 48.
◊ Бия (удрям) самара, да се сеща магарето (кобилата). Разг. Говоря със заобикалки, намеквам за нещо, обикн. неприятно. Давам гръб за самар някому. Диал. Позволявам да използват труда ми; доброволно се оставям да ме експлоатират. – Никога няма да забравиш боя, дето ни хвърли полицейският пристав Ганчоолу, нали? – И на онзи свят не ще го забравя. – Тъй бе, ама сега някои дават гръб за самар на буржоазията. Веднъж само да ни сложат юлара, ела гледай сетне какво става. В. Нешков, Н, 239. Магарето умира и самарът му изгнива. Диал. За подчертаване, че времето, случката, за която се говори, са минали отдавна. Дотогава магарето умира и самарът му изгнива. Много е далеч онова време. СбНУ ХХV, 5. Тури му самар<а> и <па> го пусни да брули круши. Диал. Изпъдѝ го. Хващам / хвана магарето за самара. Разг. Успявам да се справя с някого, да надвия някого.
– От гр. σαμάρι. – Друга (диал.) форма: семèр.