САМАРДЖЍЙНИЦА ж. Работилница, в която се изработват и продават самари. Реджеб влезе в самарджийницата. Нестор Чашка бе стиснал в ръката си хватка ръжена слама и натъпкваше един самар, а между зъбите си стискаше голяма самарджийска игла, в която беше вдянат конопен канап. Д. Талев, ПК, 298. Самарджийницата е обикновен дюкян, като на другите еснафи. Над него обикновено е и жилището на самарджията. П. Цончев, ИСМГ, 174. Селото броеше 400 къщи, железарница, самарджийница, мутафчийница и др. СбНУ XII, 154-155.

– Друга (диал.) форма: семерджѝйница.


Източник: Речник на българския език (онлайн)