САМÀРСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Самара – град в югоизточната част на европейска Русия. Знамето, което подариха на опълчението самарските граждани, беше в ръцете на 3-та дружина и се намираше в опасност; под него раниха и убиха шестима знаменосци един след други. Г. Капчев, МП, 142. Самарски вестник. Самарски говори.
◊ Самарско знаме. Истор. Знамето на трета дружина на българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.), един от най-важните военни символи на Българската армия, ушито и дарено от монахини от град Самара (Русия), което е единственото в историята на България, наградено с орден „За храброст“ І степен, и представлява копринен трикольор в червено, бяло и синьо със златни кръстове от всяка страна, в които са нарисувани с маслени бои образите на Света Богородица с Младенеца и светите братя Кирил и Методий. Край Стара Загора през лятото на 1877 г. се водят едни от най-жестоките сражения. Ведно с руските войници тук за първи път влизат в бой българските опълченци и Самарското знаме, дар от руския народ, получава бойно кръщение. Св. Димитрова и др., НТД, 6. На 19 юлий в кървавия бой при Стара Загора командирът на 3-а дружина, подполковник Калитин, паднал убит от коня си със Самарското знаме в ръце. За защита на това първо българско военно знаме сложили костите си стотини опълченци. Д. Уста-Генчев, ЦОБ, 107.
САМÀРСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Който се извършва с помощта на товарен добитък и самари. Някои търговски предприятия получават и тъй наречените добавъчни отстъпки за самарски превоз, когато транспортирането на стоките става с конен или друг самарски превоз, каквито случаи имаме в отделни райони на родопския и пиринския край у нас. Г. Дечев и др., ССП, 43.