САМÀРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от самар. Той си купи едно муле, натъкми го, нагизди го добре с хубаво самарче. Ил. Блъсков, Избр. пр II, 110. Взех се ожесточено за работа. Нали и баща ми на моя възраст е изнасял тухли на третия етаж – ей тъй, наредени на малко самарче на гърба, качвал се, слизал. Л. Стоянов, Д, 175. Пред нея [къщата] вързано магаре – / тъжно гледа и маха опашка. / На глава му скъсано юларче, / на гърба му дървено самарче. Елин Пелин, Съч. V, 124.
– Друга (остар.) форма: семèрче.