САМАРЯ̀НКА ж. 1. Истор. В древна Палестина – жена от етническата и религиозна група самаряни. Христос поисква вода от жена самарянка, въпреки че юдеите се гнусят от самаряните и не се докосват до техни вещи. Кл. Иванова, СБЛ IV, 562-563.
2. Прен. Понякога ирон. Често в съчет. с прил. добра. Жена, която проявява състрадателно отношение и готовност безкористно да окаже помощ на някого. Когато става въпрос за Дора, мога да си позволя много неща, а също да я събудя в късните часове на нощта. Този път имах нужда от помощ, звъннах ѝ като на самарянка. Б. Априлов, Избр. пр I, 331. Като видях снощи моята самарянка, откъде се намери, грозно се нахвърлих отгоре ѝ: „Как си посмяла, викнах ѝ, да ми плащаш наема, дяволите да те вземат, защо не ми каза?“. А. Гуляшки, ТЖЙД, 14.
3. Остар. Жена, обикн. с известна медицинска подготовка, която в името на вярата си в Бога безкористно помага на ранени по време на война, на болни хора или на пострадали при бедствия. Чернокоса самарянка с колосана шапчица, облечена в манастирска роба с бял нагръдник, кръжеше из стаята и всекиму раздаваше по един термометър. Р. Сугарев, СС, 89. Тя [Марина] е видяла ужасните страдания на нашите войници, високия им дух, устрема им към победа и това, което е извършвала като самарянка в полевите болници и лазарети, високо е повдигнало нейното самочувствие и достойнство. Ем. Станев, ТЦ, 133. Когато бяха отново в стаята на болния, Елена попита: – Какво ще правим, господин докторе? Не е станало дума, но във Франция аз изкарах курс за самарянки. По-лесно ще ми е с превръзките и храната... Ц. Родев, ЧБС, 143. Макар че бе хвърлила много сили в подготовката на медицински сестри и самарянки, годни да помогнат на ближния, когато се наложи, царица Елеонора до последния момент се надяваше, че войната може да бъде избегната. Н. Антонова, ЦЕ, 132.