САМАРЯ̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Истор. Който се отнася до Самария (област в древна Палестина) и до самаряни (в 1 знач.). Самарянската земя, притисната от всички страни между две обширни провинции на иудаизма (Иудея и Галилея), е била като чужд остров, гдето се запазило старото богослужение. К. Христов, ЖИ (превод), 106. И случило се веднъж на Исуса да мине през Самария. Минал той край самарянското село Сихар, край мястото, което Яков дал на сина си Иосифа. С. Ничев и др., Съч. XIII (превод), 16. Тука [в Херсон] живееше някой самарянин и когато [Философът] идваше, той се препираше с него. Той донесе самарянски книги и му ги показа. В. Киселков, ПЛ, 16. Самарянско предание.
2. Прен. Който се отнася до човек, проявяващ състрадателно отношение и готов безкористно да окаже помощ на някого. Като видях кръв в хрилете на рибката, дето се беше забила куката, мене ми стана мъчно, откачих рибката и я хвърлих отново в реката. Ангел, който забеляза тоя мой самарянски жест, се развика: „Какво правиш, бе... Аз цяла сутрин дебна тая рибка“, и ме нарече как ли не. Г. Цанев, СМ, 201. Самарянско поведение. Самарянска постъпка.
3. Остар. Благотворителен (в 1 знач.). По инициативата на Нейно Величество Царицата, която неотдавна е била във Варна, станало там едно събрание от видни граждани и гражданки във военния клуб, дето са били разменени мисли за основаването във Варна на самарянско дружество. ЦВест., 1915, бр. 18, 194.
4. Остар. Който се отнася до самарянин (в 4 знач.), до самарянка (в 3 знач.) и до самарянство (в 3 знач.). Нали във Франция тя бе преминала самарянски курс, та като не пожела да стои със скръстени ръце, предложи да организира някакво подобие на лазарет за бойците, които в бъдеще ще имат нужда от помощ. Ц. Родев, ЧБС, 248. Дейността на организацията [благотворителното дружество в Павликени] до Втората световна война не е особено активна и се ограничава предимно до уреждане на самарянски курсове, събиране и раздаване на помощи за бедните семейства. Н. Цонева, МЛП, 367.