СÀМБО, мн. няма, ср. Спорт. Вид спортна борба, която допуска използването на различни бойни техники и хватки без употребата на оръжие. Към спортната борба спадат: класическата борба, свободна борба, джудо и самбо. Р. Петров и др., СКБ, 22. Състезателите по самбо излизат на тепиха в широки дрехи, наподобяващи кимоно. Българска федерация по самбо. Световен шампион по самбо. Треньор по самбо.

– Рус. самбо, съкр. от сам(озащита) б(ез) о(ружия) ‘самозащита без оръжие’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)