САМЕНЍЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Само в съчет.: Сам-саменичък. Разг. Съвсем сам; сам-самичък. А когато падна славният ни войвода, попиляхме се като пилци, когато връхлетял върху тях ястреб. Някои, както разбрах, успели да се задържат на групички, аз обаче останах сам-саменичък. Ц. Родев, ИСД, 667. Жената на Живан сама-саменичка се бореше с мъжката работа; имаше брат, но колкото пъти го потърсеше, все не беше вкъщи. Ил. Волен, НС, 48-49. Дъщеря му загинала и оставила момиче само-саменичко, на година. М. Георгиев, Избр. тв, 565. Бурята в гората още с по-голяма сила бучи и вилнее. И сред тая страхотия, сред тоя ужас, ние, две малки момчета, сами-саменички в тая гъста, тъмна и страшна гора, без жива душа наоколо... Т. Влайков, Съч. VI, 84.