САМЀЦ1, мн. самцѝ, след числ. -а, м. 1. Мъжко животно; мъжкар. На основата на биологичните качества може да се открие дори известно разделение на труда сред животните. Тук съществено е значението на половите различия – самците търсят храна, охраняват стадото, а женските се грижат за малките. В. Проданов, БЦ, 74. Всеки самец водеше от десет до петнадесет сърни, иззад дърветата се чуваха още много призиви на мъжкари? Й. Радичков, НД, 261. Друг лъв излиза от клетката, навел глава, снишил гръбнак, с дълги и гъвкави стъпки. Лъвица се извива с кротко мъркане пред гордия самец. Н. Райнов, ИПИ III, 121. В това време слоновете се приближиха до блатото. Те всмукваха с хоботите си вода и с шум я изливаха в гърлото. Сериозно обезпокоен, грамадният самец гледаше около себе си и поемаше въздух, сякаш чувстваше някакъв обезпокоителен мирис. Цв. Христоскова, П (превод), 62.
2. Прен. Мъж с ярко проявена сексуалност. Опитен любовник, каквито са мъжете самци между 35 и 40 години, той е завъртял красивата, но лекомислена главичка на младата вдовица Дора. А. Гуляшки, УУЧ, 93.
САМЀЦ2, мн. самцѝ, след числ. -а, м. 1. Вълк или друг хищник, който се движи, живее сам, без другари; единак. Вълкът, когато тръгне за плен, ходи или самичък, или на сурия. Самият вълк се казва самец, а сурията вълци – глутница. Самецът не е толкова опасен, както глутницата, но той всякога е сит. Д. Маринов, Избр. пр I, 133.
2. Прен. Диал. Човек, който живее сам, останал е без близки, роднини или приятели; единак, самица. След бягството си от Преслав в 928 г. княз на Рашка станал Часлав Клонимирович. Като се върнал от България в Сърбия, той „заварил в тази земя само 50 люде, самци, без жени и деца, препитаващи се от лов“, според сведенията на К. Багрянородни. П. Коледаров, ПГСБД I, 51. Дядо Драган имал двама синове, но те умрели, а умрели и децата им. Наблизо до него има момък женен, който е тоже самец – няма нигде никого. Дядо Драган го обиква и го поканва да дойде в къщата му, да го гледа, додето умре, а всичко, що има, да остане нему. ЖСт, 1894, бр. 4, 129.
3. Диал. Човек, който е останал неженен; единак. Щом се ожени синът, основава особено домакинство. Бащата и синовете може задружно да работят, но отделно живеят. Само самецът син може да живее заедно с баща си. В. Георгиев и др., ИБД I (1), 186. При зова на Родината всеки трябва да жертвува всичко, що има. Това е най-великият, най-възвишеният, свещеният дълг за човека, бил той учен и неук, богат и сиромах, семеен и самец. Ил, 1932, кн. 1, 10.