САМЍН неизм. прил. Остар. и диал. Сам (в 1 – 4 знач.), самичък. Тук [в кафенето] той сядаше обикновено самин при масата с блед чай пред себе си. Г. Пашев, СбАСЕП, 367. – В тия смутни времена... Самин пътник, пък и двоица, все едно – капка в морето. Ще се затрият нейде из друма. Г. Манов, КД, 69. – Хе, като бях млад, самин си вършех всичката кърска работа. Ст. Марков, ДБ, 81. На нощта неверна верен син, / бродя аз – бездомен и самин – а дъждът ръми, ръми, ръми... Д. Дебелянов, Съч. I, 97.
◊ Сам-самин. Остар. и диал. Съвсем сам. – Сега опеват, а дè беха десет години да дойдат да го [дядо Киро] видят. Оставиха го сам-самин. Г. Данаилов, КОС, 72.