САМЍНКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Самичък. Откак останах саминка, дружина ми е слънцето. В. Караманчев, ЧЗ, 136. – Бива ли такова хубавичко момиче да тръгне саминко в тъмницата? Ще го открадне някой, че после… Бл. Димитрова, Събр. тв III, 309. Не растат саминки в поле цветовете, / нито птички пеят сами в пролетта. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 125.
◊ Сам-саминки. Гальов. Съвсем сам. – А на мене кой ще помогне, сама-саминка, без нийде никого? К. Калчев, СР, 28. Тръгнали за боровинки / три мечета сам-саминки. В. Паспалеева, МСС, 5.