САМЍЦА м. и ж. Диал. Човек без близки, без семейство; самец2. Остала [Вълкана] самица да реди дом и да се грижи за мало чедо Владко. ПСп, 1905, кн. 68, свезка 9-10, 668.
◊ Сама-самица. Диал. Съвсем сама. – Като гледам младите булки как живеят с мъжете си, да си имам като хората мъж. Нощем сама-самица, с четирите стени. Сама като кукувица. Ил. Волен, ДД, 123. Севдана: – Остави ме, дядо! Дядо Благо: – Хе, не може, чедо!... Да се луташ така сама-самица, посред нощ – не може… Ц. Церковски, ТЗ, 179. Ах, моя царице, / сладка гълъбице! / Сега ти горчица, / сама си самица. П. Р. Славейков, КМ 1871, 55.