САМНЕНЍЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Само в съчет.: Сам-самненичък. Диал. Съвсем сам; сам-самичък, сам-саменичък. – Разбираш ли ти какъв живот? Остров, море, небе – ти си живееш сам-самненичък и всичко имаш и си съвсем свободен! Г. Бакалов, КМГ (превод), 84. От обич към своя най-малък нехайник тя не напуска къщата, с която са свързани най-милите ѝ спомени за него, не отива при снахи и дъщеря, а живее сама-самненичка с надежда синът ѝ да се върне, да се прибере край старото огнище. М. Арнаудов, ЖТИ VІ, 113.
– Друга форма: самненѝчек.