САМНЍТИ мн., ед. (рядко) самнѝт, м. Истор. 1. Само мн. Древно италийско племе, населявало централната част на Апенинския полуостров от IV до I в. преди новата ера. Агресивната политика на Рим изостря териториалните му претенции. Ябълката на раздора става Кампания, където по това време между племената, които я населяват, и войнствените самнити се води ожесточена борба за богатото крайбрежие. В средата на IV в. пр.н.е. натискът на самнитите се засилва. Д. Попов, ДОК, 217. Самнитите наблюдават с тревога заплашителното настъпление на римляните; и макар че често изправят препятствия по пътя им, те пропускат времето, когато все още биха могли да се противопоставят решително и с нужната енергия срещу новия завоевателен устрем на Рим. Б. Минков и др., РИ (превод), 89. Римляните подчинили на своята власт всички жители на Лациум, след това воювали с етруските, а подир това със самнитите, които на изток и север имат общи граници с латините. Христом. ИСС, 460.
2. Човек от това племе. Отначало картагенците били отблъснати към своя лагер, после те контраатакували римляните и едва появата на отряда от 8000 пехотинци и конници, които самнитът Нумерий Децим довел, принудила Анибал да отстъпи. Е. Калудиев и др., А (превод), 132.