САМОБРЪСНÀЧКА ж. 1. Уред, с който човек може лесно и безопасно да се бръсне сам, представляващ държач със закрепена за него тънка метална пластинка със силно заострени краища. Мъжът се бръснеше с бавни внимателни движения и жената наблюдаваше как след лъскавото гребенче на самобръсначката върху бузата му остава розова ивица, заградена от пяна. Л. Михайлова, Ж, 129. Цеков ги видя в огледалото и ръката му се разтрепера, изкриви бръснача, който клъцна кожата на брадата му. – Пак ли се поряза? Колко пъти съм ти казала да се бръснеш със самобръсначка? В. Нешков, Н, 301. Димчо заключи вратата на банята и с трепет посегна към бръснарските принадлежности на баща си: тук имаше всичко, което е необходимо на един мъж: самобръсначка, четка, сапун, ножчета, одеколон, крем... Х. Оливер, ВПД II, 68.
2. Електрически уред за лесно и безопасно бръснене. Някои самобръсначки имат допълнителен възел за подстригване. Хр. Кожухаров и др., СПС, 219. Самобръсначка на батерии.