САМОВÀР м. 1. Метален прибор за възваряване на вода (обикн. за чай), който е снабден с кран и първоначално е имал вътрешна тръба за поставяне на разгорени дървени въглища. У Михалаки Георгиев ние за първи път видяхме кипящ самовар, от който се поднасяше ароматичен чай. СбЦГМГ, 106-107. Крадешком се връщаше тя в кухнята, миеше ръцете и очите си, а след това се заемаше да разгори въглища за самовара. Г. Райчев, В, 23. Зиме Альоша става преди съмване, реже дърва, измита двора. После кладе печки, чисти обуща и дрехи, запалва самоварите, чисти ги. З. Балтова и др., Съч. III (превод), 207. Електрически самовар. Сребърен самовар.
2. Остар. Бойлер. Пред входната врата на дома беше спряла едноконна платформа и двама хамали сваляха от нея трикрилен гардероб и висок меден самовар за баня. П. Незнакомов, БЧ, 53. При отваряне на вентила за студена вода струята няма връзка със самовара и изтича направо навън. Когато се отвори вентилът за топла вода, фактически в самовара навлиза от водопровода студена струя. Щ. Щерев, СТС, 16. На долния край на резервоара се намира изпускателна тръба и тръба за пълнене със студена вода, а на горния край – тръба за отвеждане на топлата вода. За затопляне на водата в самовара се употребява твърдо или течно гориво. Хр. Хаджиев, ВКС, 176.
– От рус. самовар.