САМОВÀРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от самовар (в 1 знач.). На масата имаше малко много очукано медно самоварче и поднос с две чашки. Д. Подвързачов и др., БК (превод), 573. Анисия: – Па ти потрай малко да вървиш, ами побързай самоварчето да запалиш. СНМ (превод), 28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)