САМОВГЛЪБЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Самовглъбяване. И аз се питам: смехът и истината, като освобождават човека, не го ли обричат на самота, която е изворът на всяко самовглъбение, съзерцание и тъга? Ил. Бешков и др., С, 231. Лицето му нищо не изразяваше, никакво чувство, нищо освен дълбоко самовглъбение и размисъл. П. Вежинов, БГ, 183-184. От високоговорителя се лее завладяваща, пулсираща мелодия. Жената танцува с такова самовглъбение и с такава страст, като че участвува в конкурс. Д. Филипов, З, 28.