САМОВГЛЪБЀНО нареч. Книж. По начин, който насочва съзнанието на преживяващото лице към нещо, което дълбоко го вълнува. Откакто се помня, винаги съм живял някак си самовглъбено. Тази „самовглъбеност“ през детските и юношеските ми години се изразяваше предимно в едно съвсем, съвсем наивно мечтателство. Ст. Каролев, МТВ I, 8.