САМОВГЛЪБЀНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Състояние на самовглъбен, умислен човек. Някога той [Евтимий] е излязъл от света, облякъл е черното расо, за да победи себе си и да се усъвършенствува в исихастка самовглъбеност. Кл. Иванова, ПЕ, 70. Брехт следва диалектиката на вътрешното самопознание. Това е поезия на спокойната и мъдра самовглъбеност, на съсредоточено вслушване в себе си. М. Николов, БЛП, 59. В разказа и повестта през 60-те години се засилва аналитичният елемент, патосът на иронията и дистанцията, елементът на самовглъбеността и съзерцанието. Кр. Куюмджиев, РК, 120. Разказвайки биографиите на героите си, Евтимий Търновски създава такива ситуации около тях, които налагат откъсване от света, самовглъбеност и аскетизъм. АлмТП, 2002, т. 1, 15.