САМОВЗИСКÀТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е изпълнен с високи изисквания към самия себе си по отношение на качества или действия. Изминава почти едно десетилетие, докато се появи през 1907 г. книгата „Епически песни“, след като самовзискателният поет [Пенчо Славейков] създава редица нови творби, изоставя много от старите, други преработва и пр. Ст. Каролев, ПП, 20. Самовзискателен, но и самомнителен, Чомаков намира около себе си само неискреност, коварство, своеволие, егоизъм, користолюбие. В тази нагласа, изглежда, се състои „умението“ му да „печели“ врагове. Ил. Тодев, СЧ I, 202. Странно, но Анастасия много малко прилича на людете от своя род. Младата учителка е самовзискателна до максимализъм, сръчна и самостоятелна. Г. Янев, БС, 23.