САМОВЍЛА1 ж. 1. Самодива; вила2, дива. Хероите на тия песни са полубожествени същества – вили, самовили, юди, които се вместват в земния живот на хората и определят тяхната добра или зла съдба. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 25. Самовилите са верни знайници на съдбата на човека, която отгатват или сами нареждат като орисници или наречници. Б. Ангелов, ЛС, 40. А старците разправяха, че във водите се криел страшен воден бик, а призори самовили изскачали на повърхността и играели юдинско хоро. А. Христофоров, А, 329. Царот се уплаши. Нему му се стори, оти йе некоа самовила или некой нечисти дух излегол пред него да го лажет. Нар. прик., СбНУ ХХ, 63. На едно место имало една самовила; тая, кога да излезела, големи пакости чинела. Нар. прик., СбКШ, 42. ● Нар.-поет. вила самовила. Станало е нощи, полунощи, / ето иде вила самовила. Нар. пес., СбНУ XLIX, 87.
2. Диал. Рошава жена със зъл нрав (Н. Геров, РБЯ).
САМОВЍЛА2 ж. Диал. Вихрушка, която се вдига нагоре като стълб, като фуния. Много от опустошенията на лесовете се дължат на силните вихри (наречени вихрушки, самовили), които по нашите планини се явяват есен, а най-вече зиме. СбНУ III, 350.
САМОВЍЛА3 ж. Диал. Малка нощна пеперуда, която се върти около светлината на лампа; вечерница2.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.