САМОВЍЛНИК, мн. -ци, м. Диал. Проклетник, непрокопсаник; самовилняк. Замахна той [Тренчо] и я удари по главата с дървото. Показа се алена кръвчица. – Какво правиш бе, самовилнико ниедни – забута го Свиленка. – Легни. Ще изплашиш децата. Кр. Григоров, И, 40.