САМОВЛÀСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Самовластвам. Разцепи [се] българската църква и взе да залязва славата ѝ, а с нея и славата на самодържеца, понеже и болярите самовластвуваха. Ем. Станев, А, 103. Други един млад калугер на име Теодосия, изгонен зарад неговия голям разврат, изскочи и той тука и със съдействието на другите калугери от този манастир станал е да самовластвува. Г. Баждаров, ГБ, 39-40. Славейков не е забравил и грешките на следвалите в странство учители. За тях той пише: „Като дойдат в България, те сякаш че идат в една завоевана земя, дето искат да самовластвуват и да управляват всичко по едни отвлечени идеи“. СпБАН, 1929, кн. 38, 100.