САМОВЛÀСТВУВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от самовластвувам; самовластване. Свободен живот значи самовластвуване. А над себе си може да властвува само оня, който познава себе си, сиреч който знае целта на своя живот. СвД, 1919, кн. 4, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)