САМОВЛÀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който има, упражнява неограничена власт. Към края на XVIII в. във Видин се подвизавал самовластният господар Осман Пазвантоглу. Ст. Михайлов, БС, 135. Той [Д. Талев] прочете откъс от още неиздадения тогава III том на романа „Самуил“. В откъса се говореше за делото на Самуила не като самовластен цар, а като народен вожд, когото всички обичат. К. Църнушанов, ДТ, 132. Болярите подкрепили въстанието на Асеневци, защото смятали, че като се освободи България, те ще бъдат самовластни господари. Ист. VII, 3.
2. При който управлява лице с неограничена власт. Смятаха републиканската форма на управление за най-подходяща, в която най-активно участие ще взема самият народ, като противовес на тираническата, насилническа и самовластна система на монархията. Серд., 1946, кн. 7-10, 7-8. И така в това время, когато по Германия, Ческо, Московия и другаде владетелевата власт расла, та създавала самовластна монархия, у Полша наопаки, владетелят все повече и повече губел от властта си, докле най-сетне станал оръдие на силните боляри. Й. Груев, Лет., 1872, 218. Самовластна олигархия.
3. Остар. Който е склонен да налага волята си на другите; своеволен. Както повечето хора с революционно минало, Стамболов беше по темперамент самовластен, но умееше да цени своите сътрудници. С. Радев, ЛС III [еа].
4. Остар. Който е склонен към своеволия, произвол; своеволен. Особено непокорни и самовластни са били някои албански водачи. С тези албански поразии над мирното население са свързани много нещастия на българското население, едно от които е и разселването му на изток из българските земи. БНТв III, 52. Колите се движеха по средата на шосето. От двете страни вървяха в двоен шпалир пазачи с ужасно изражение. Тези жандарми бяха съчетание от презрени просяци и самовластни палачи. Л. Сталева, Избр. тв III (превод), 203-204.
5. Остар. Независим (в 3 знач.), самостоятелен. В тая област има много самовластни народи малати под покровителството на англичаните. Ив. Богоров, КГ, 226. Преди да ся покорят на българите, речените славени не били ни греком, ни другим покорени, но били свободни и самовластни. БКн, 1859, кн. 1, 335. Византия много се бояла да не би Българската цръква, която всякога залагала да стане самовластна, да се отдели от православний свят и да се покори на Рим, та да я провъзгласи за самовластна (автокефална). Д. Манчев, КУБИ, 42.
6. Остар. Който има право, свобода да постъпва според собствената си воля. И тъй, душата е жива същност, проста и безплътна. Тя е самовластна, надарена със способността да желае и да действува. Б. Ангелов и др., СБЛ V, 165. Както ти имаш власт да мя укоряваш и хулиш, така сущо и аз сам самовластен да не слишам. А. Гранитски, ПР (превод), 110. Бракът, като самоволен възел на свободни лица, става с взаимното съгласие на младоженците. Самовластните лица нямат нужда от съгласието на другите. НПХ, 49.