САМОВЛÀСТНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който има неограничена (обикн. държавна) власт, който управлява еднолично. В противоположност на него [Иван Александър] Раксин е съзнателен държавен деец, който мисли само за България. Преди да бъде изведен на съд и смърт, решена от самовластника, той казва: „Александре, аз отивам, но знай, че пропастта, в която ще ида аз, не е тъй дълбока, както пропастта, в която тласкаш България!“. Г. Цанев, СИБЛ I, 327. Един повилнял узурпатор, един потънал в разврат самовластник иска да стъпи върху гърба на цял народ и да го обърне в послушно стадо. Т. Влайков, Съч. III, 62. В борбата на Махмуд II срещу самовластниците из имперските провинции му помагали редица обстоятелства, външни по отношение на конфликта „централизъм – децентрализация“. В. Мутафчиева, КВ 1993, 373. Родопският самовластник [Иванко] не се уплашил и в никакъв случай не искал да сключи мирен договор с императора освен при следните условия: императорът да му отстъпи с писмен договор всички завоювани земи и да му изпрати сгодената за него императорска сродница Теодора. Н. Хайтов, АМ, 58.