САМОВЛЮ̀БЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е влюбен в самия себе си, харесва само себе си и желае да бъде в центъра на вниманието на другите. Толстой показва Наполеон като самовлюбен и самонадеян властител на Франция, упоен от успеха, ослепен от славата, който приписва на своята личност движещата роля в хода на историческите събития. Лит. Х кл, 71. Не искаш да си спомняш какъв си бил по-рано: самодоволен, самовлюбен красавец. Отвращаваш се от себе си. Бл. Димитрова, Лав., 143. Голяма част от тях [картините] представляват автопортрети, но Ван Гог не е бил някой самовлюбен луд, обсебен от мисълта да рисува себе си. Истината е, че той просто нямал средства да плаща на модели. И. Учкунова, КМ, 277. Той [генералът] е дотолкова заслепен от лицемерието и откровените лъжи на своето обкръжение и дотолкова самовлюбен, че смята безкористната народна любов за даденост дори и когато е избил и измъчвал повече от половината население. Стр. Николов, КОК II, 349.
2. Който е характерен, присъщ за човек, който е влюбен в самия себе си, харесва само себе си и желае да бъде в центъра на вниманието на другите. В съвременната българска литература се задейства механизъм на вглеждане, който обаче не е самовлюбено гледане в огледална повърхност, а е хипнотизирано гледане в травмата, в травматичната памет и в травматичното настояще. ЛВ, 2019, бр. 1, 13. Самовлюбен поглед.
3. Като същ. самовлюбен<ия(т)> м., самовлюбени<те> мн. Човек, който е влюбен в самия себе си. Самовлюбените мечтаят за признанието и възхищението на всички наоколо.