САМОВЛЮ̀БЕНО. Книж. Нареч. от самовлюбен (в 1 и 2 знач.). Вече не можеше да живее без себе си, често отиваше на огледалото и дълго не откъсваше поглед от образа си. „Ах какъв съм изключителен!“ – мислеше си той с нежност и въздишаше самовлюбено. Б. Георгиева, ГР (превод), 97. Разказвачът си спомня как по време на вечерна разходка в парка със своя бивша приятелка тя погледнала ръката си и самовлюбено рекла: „Колко синя е ръката ми на лунната светлина“. (превод) ЛВ, 2013, бр. 39, 13. Самовлюбено се гледат в огледалото и си самовнушават, че победата им е в кърпа вързана. Пон., 2015, бр. 5-6, 109. ● Обр. Преди да залезе, слънцето самовлюбено се оглежда известно време в реката. Ил. Волен, МДС, 243.