САМОВНУШЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Внушаване нещо на самия себе си; автосугестия, самовнушаване. Изтрезняла, освободила ума си от всякакви самовнушения и заблуди, тя проплакваше: – Нема… нема дяволи. Самата аз станах дявол за себе си. Д. Талев, ПК, 364-365. Събуден, аз захвърлих одеялото и изскочих от дупката: часът беше точно един. По някакво самовнушение ние бяхме се научили да ставаме сами тъкмо в определеното време, без да ни събужда никой. М. Кремен, Б, 125. И аз чувствувам как всеки ден, въпреки всички мои усилия, все повече се вплитам в опасни самовнушения... Г. Райчев, Избр. съч. I, 77.