САМОВÒЛНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. 1. Доброволец; самоволец, волентир. Раковски ми каза, че романският министър Братияно дохождал при него и попитал го може ли да събере самоволници и да помага на Романия, ако турците преминат през Дунава. П. Хитов, МП, 65. Войската и множество самоволници из народа отиваха към Сърбия с песни и ликувания, като на весела сватба. А. Цанов, ПБК, 59. Тъй се съюзиха в поход против турците заедно унгарският крал, сръбските и бошнашките воеводи, влашкият княз и други самоволници с изключение на гърците. С. Бобчев, СОИ (превод), 23-24. През 1828 – 1829 г., когато Дибич Забалкански превзел Сливен и Одрин, имало много българи самоволници в руската войска под име волентири. СбНУ XIII, 362.
2. Самовластен, неограничен господар. Действително, уроците на историците не препятствуват нито на насилниците да злоупотребяват със силата си, нито на самоволниците да заповядват. БСб, 1904, кн. 8, 504-505. А и странните (пруски и английски) вестници, които не преставаха досега да дразнят французите против самоволното владение на императора Наполеона, днес хвалят и въздигат оногова, когото вчера още назоваваха самоволник и угнетител на свободата. Мак., 1869, бр. 27, 108.