САМОВÒЛНИЧА, -иш, несв. и св., непрех. Книж. Своеволнича (в 1 знач.). Местното население няколко пъти бурно изразявало протеста си срещу този самозабравил се владика, но Милетий продължавал да дерибействува и самоволничи, несмущаван от никого. Т. Жечев, БВ, 47. Тук Семьон Петрович ни обвиняваше в неправилна линия и разстройване на работата. Трябва да кажа, другари, че ние не самоволничим. На нас ни дават линия – ние я провеждаме. Ст. Цветкова и др., БП (превод), 509.