САМОВЪЗВЕЛИЧÀВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самовъзвеличавам се. „Държавата съм аз.“ Тези думи характеризират най-добре самомнението на краля и неговото самовъзвеличаване до степен на отъждествяване [на] държавата с личността на владетеля. М. Бичев, АНВ, 220. Когато цял един народ, заедно със своите наставници и водители, обезумее, когато неговото самовъзвеличаване мине всяка граница и го заслепи, той, без да забележи, идва все по-близо до своята гибел. Б. Пенев, СШ, 43.