САМОВЪЗПИТÀВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самовъзпитавам и от самовъзпитавам се; самовъзпитание. Здравните познания на човека се формират в неговото социално обкръжение при неговото възпитаване и самовъзпитаване. Р. Тодорова и др., ОР, 71. Щастливи са днешните младежи, които, въодушевявани от благородни чувства, от чисти пориви, работят за самовъзпитаването си, за чист и правдив живот. ИС, 1925, кн. 2, 14.