САМОВЪЗПИТÀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Системно и целенасочено въздействие върху себе си с цел да се формират определени нравствени качества, черти на характера и поведението; самовъзпитаване. Педагогическият процес трябва да се разбира и да протича като единство между възпитанието и самовъзпитанието, между обучението и самообразованието. Л. Димитров, ТВ, 101. Сам Гогол твърди, че през тоя период на живота си той се бил водил в „самопознание“ и „самовъзпитание“. А това самовъзпитание на Гоголя се е състояло в самоанализ, вдълбочаване в себе си. Б. Балкански, Х, 58. Предварителен и необходим етап от самовъзпитанието е създаването у човека на стремеж към усъвършенствуване, към хармонично развитие. Сн. Томова, СРС, 6.