САМОВЪЗХВÀЛА ж. Книж. Възхвала на самия себе си, на собствените си качества, постъпки и др.; самовъзхваляване. Българският поет критик [Пенчо Славейков] много добре е познавал всички самовъзхвали на Ницше. Особено силно впечатление са му направили думите на Ницше, че неговият стил е „танец“, „игра на симетрии от всякакъв вид“. Ст. Каролев, ЖВ II, 129. Авторът изтъква недостатъците на някои поети. Целта му е, осмивайки ги, да покаже, че той е по-добрият. Поетът осмива завистта на своите събратя по перо, като това същевременно служи и за самовъзхвала. Т. Чалъкова и др., ТИ, 292. Кралят [Сигизмунд] прочее, с колкото високомерие и самовъзхвала дойде, с още по-голям срам и безчестие си отиде, като загуби множество люде и остави множество кости, та не можеше човек да премине от кости. Цв. Георгиева и др., ДИБ I, 7.