САМОВЪЗХВАЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Самовъзхвала, самовъзхваляване. Той [Кирил Христов] искрено вярва, че драмата му „Боян Магесникът“ е „шекспировска работа“, както му казал Владимир Полянов. Тук, в тези самовъзхваления, се проявява особен род наивност у този далеч не наивен човек... Ст. Каролев, МТВ I, 397-398. Нека не се смущаваме от шумните крясъци на дребните честолюбци, от самовъзхваленията на едни или други. Годините отминават и само онова, което е белязано с печата на вечността, само ония творби, които ще вдъхновяват идните поколения, само те ще останат да живеят. ЛГ, 1943, бр. 614, 613.