САМОВЪЗХВАЛЯ̀ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самовъзхвалявам се; самовъзхвала. Според собствената класация на Ал. Стамболийски „първият велик“ земеделски закон е този за трудовата повинност. Земеделският водач в свойствения му стил на самовъзхваляване оценява идеята на закона като напълно оригинална и дори уникална. Е. Стателова и др., ИБ III, 362. На речите му [на Цицерон] липсва краткост, той често пъти се повтаря, а неговите отстъпления понякога са посветени на неумерено самовъзхваляване. Х. Левенсон, ИДР (превод), 349.