САМОГЛÀВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Човек, който върши нещо, без да се съобразява с другите или без да се вслушва в чуждото мнение. Излезе опърничав и самоглавец. Не иска никого да знае, внася размирие в селото. Т. Влайков, Съч. III, 281. За да рече упорство, народът има великолепна дума – самоглавщина. По етимологията си „самоглавщина“ е най-пригоден термин за заслепението на единовластника: той върши всичко самин, той върши всичко на своя глава, той е самоглавец. Сл, 1991, бр. 5, 7.