САМОГЛÀВНО нареч. Остар. Книж. 1. Самостоятелно, независимо. Щом пристигнал, Варнава започнал да работи самостойно и самоглавно. Партений му отделил Дебърския отдел на епархията. Й. Попгеоргиев и др., ЕС, 13. Калфите ще бъдат провъзгласени за свободни да упражняват самоглавно занаята си. Ил. Блъсков, МИНВ, 31.
2. Самоволно, своеволно. В края на 1865 г., когато митрополитът заминал като синодален член за Петербург, икономът на Лаврата почнал да не удовлетворява всичките искания на деда Иосифа. Иосифа Соколски мъчала мисълта дали това се върши самоглавно от иконома, който нямал право да постъпва така с него, или то става по висша заповед. СпБАН, 1914, кн. 8, 114. Всяко учреждение, общество, община, власт и лица, които, ако мислят, че имат някакви права придобити, а нарушени, трябва да се обръщат за охранението и възстановлението им към съдебните власти, а не самоглавно да отнемват и получват права. ЮП, 1895, кн. 20, 929.